автор: nina_nina

не тогава,
когато
болката стига ръба
на крехката ми чаша
и се страхувам,
че ако прелее
ще потопи
и релсите,
и улиците,
и магистралите

и не тогава,
когато
гърлото ми е стиснато
между вчера и днес,
и само хриптя,
и дишам през кожата,
а светът се сгъстява
и се опитва да се натъпче
в устата ми,
а крясъка издува главата ми
до безкрайност
и не знам дали ще има утре

липсваш ми тогава,
когато отмахвам облаците
и събуждам изгрева
в небе лавандулова нива,
и враните идват
и нанизват очите си
в перлена огърлица,
а аз пея
и танцувам с котките
по покривите и первазите,
по жиците на трамвая,
и дори билбордите се усмихват,
а цветовете на този прашен град
се съживяват
като в реклама на прах за пране,
и тогава искам да ти кажа,
че всичко е любов
и радост,
и малко женска болка,
защото никога
не съм ти правила закуска...