ето, пак се разплака вдъхновено и глупаво
къде точно те засърбяла любовта
зад дясното ухо
или в лявата колянна сгъвка
сврял нос под мишницата на безсмислието
душиш,
ближеш и възпяваш
обилната пот на лишеността,
напъваш мишци вместо ум
конски мухи ти пеят любовните песни
а луната намига, разгонена
не ми хълцай,
квартална кръчма е дворецът на унижението ти
и не широка е душата, достъпна всекиму
съвършенството е в самоизмамата ти
прости селянки са тези дулцинеи
дами са толкова, колкото други – рицари
бустрофедон се оре и нивата на разума
но после и тя се засява
чуваш ли плясък с една ръка?
по твоя врат е