автор: secret_rose

Стремежа да си нещо казват, форма е.
Но да си нищо също е стремеж.
Наличностите усвояват огъня
и го загасват. Пепелта е гмеж.

Брътвежа на душата казват пречка е.
Но тишината в култ гради стени.
Да се изтъкнеш ли - било човешко.
Да се притихнеш пък са висини

в единственото личностно съзнание.
Защото друго липсва, в този свят.
Пусни ги, и глъчта си, и мълчанието,
за да получиш вярна благодат.

Необходимости са всички напъни.
И теснотите, но и ширината.
Щом Аз-а пуска и затваря клапани
из тях не се раздвижва светлината.

Но само в този земен път възможно е
едно работно, истинно поле.
Не зная как, а и навярно сложно е,
но тук е слънчевия Му елей.

И да Го мислим, и да не, това е.
Диалектичното не Го познава.
Но докато на его си играем
тя Розичката малка разцъфтява.

‡