автор: secret_rose

Каквото долу е, това и горе -
е казал той, но с Него за да спори -
лишен от Пимандричното общение,
потънал в страх от собствено забвение.

♥ ♥ ♥

В душата няма миг дори покой
когато необича и обича.
А в тишината Му, ако допусне Той
по безразличието да я срича.

И в без-различните стрели да съзерцае
мишените, изчистени от цвят.
Какво ще види ли? Да не гадаем,
защото сме от шарения свят.

♥ ♥ ♥

Познание ли? Що е то не знам,
от векове със знание се боря.
И аз като предшестващия споря
за да получа, ако му се дам.