автор: galiakara

Набра номера му и зачака. Тут-тут- даваше свободно, но той не вдигаше.
Тъкмо се канеше да затвори, когато й се обади млад женски глас, говорещ със силен акцент. Обясни, че в момента Петър не може да се обади и ще му предаде за позвъняването. Затвори, без да чака отговор. Теменуга остана страшно изненадана. Не знаеше какво да си мисли. Никога не й се беше случвало друг човек да вдига неговия джиейсем. Я стига глупости!- помисли си светкавично тя. Някоя колежка ще е! И се опита да отклони мислите си от случилото се. Но съмнението се промъкна подличко в гърдите й и я загложди. Ами ако е някоя стара изгора, от студентските му години и го е потърсила отново? Е, и така да е! Ти никога не си го ревнувала- рече вътрешният й глас. Успокой се, ще разбереш по-късно. Да, но нали трябваше да го предупредя, че пътуването ни се отлага! - не спираше да се самонавива младото момиче. Реши, че като не го е открила ще е по-добре да му остави едно съобщение. Той щеше да го прочете и да й се обади за подробностите.
Така и направи. После взе бележника си и се запъти към офиса на шефа си, който беше в дъното на същия коридор.
Почука и влезе в просторната зала. Шефът, необичайно пъргаво се повдигна от въртящия се стол, за да я посрещне и я покани да седне на ниската мебел. Той самият се настани срещу нея, държейки в ръцете си някакви листове. За тези години, в които работеха заедно, беше изучила поведението му. По жестовете, с които си служеше, по изражението на лицето много пъти четеше вътрешното му настроение и почти предвиждаше реакцията му. Както и сега- чувстваше се виновен и затова се опита да я предразположи, канейки я да седне на дивана, а не на стола до бюрото му както обикновено, когато имаха за решаване важни служебни проблеми. Хитрец! Е, да не забравям все пак, че той е шефът, а аз - служителят- мина забавната мисъл през хубавата й главица и я развесели. Харесваше й във въздуха да "хваща" ходовете му. Добър психолог съм! Я да видим дали и този път съм на прав път!
Беше. Защото веднага започна разговора за следващите два дни. Още веднъж й се извини и с доста неспокоен и напрегнат тон я попита дали не вижда някаква слабост в организацията и дали не е нужно да добавят още нещо, което да впечатли руснаците. Теменуга беше проверила поне десет пъти примерния "сценарий" на пребиваването им и с увереността на перфекциониста отговори, че всичко е наред и няма повод за безспокойство.
- Знаеш колко прецизни бяха те при нашето посещение в Москва. Затова се вълнувам!- оправда се шефът. Тези два дни ще ги добавя към отпуската ти, няма да забравя. И да ме извиниш пред Петър. Кажи му, че му дължа една партида табла и много скоро ще осъществим двубоя.
Преговориха си още веднъж цялата програма, отговорните лица за всяко предвидено развлечение и се разделиха.
Теменуга бързо се върна в офиса си, взе си чантата излезе от сградата. Само три-четири коли бяха останали на службния паркинг, една от които беше нейната. Миналата година, когато получи признанието за най-добър млад специалист във фирмата, я бяха наградили с една прилична сума. Баща й добави още толкова и тя успя да смени старото си бойно "Рено" с една спортна "Тойота",много подвижна, подходяща за пътуванията й. Беше доволна от покупката си. Колата й вършеше много добра работа, беше икономична и ергоромична. Не я изморяваше. Напротив- времето, което прекарваше в нея считаше за отдих. Пусна си тиха музика и пое към дома си.
Очакваният отговор на съобщението й не идваше и тя започна да се изнервя. Майка й усети и я попита дали не може да помогне с нещо.
- Не, мамо! Въпросът е личен и трябва аз самата да го реша! Ще отскоча до Петър за малко и веднага се връщам.
Петър беше наел жилище в един блок на две преки над тяхната улица, за да бъде по-близо до нея. Не светеше. Звънна на домофона. Нито знак за живот! Никога не беше се случвало това. Въпреки че не позволяваше на страха да си играе с нея, този път наистина я обхвана някакво вътрешно безспокойство, което я накара да потрепери. Извади телефона от джоба си и отново се опита да набере номера му. От оператора й отговориха, че този номер е изключен или в момента няма обхват. Това още повече я притесни. Петър беше стриктен в задълженията и ангажиментите си мъж. Хиляди пъти го беше проверила. Нито един фал. Не обичаше лъжата, беше толерантен, точен и откровен. Каквото и да беше се случило, щеше да я предупреди. Какво става? Усети ритъма на сърцето си да се ускорява. Спокойно, без паника! Ще се обадя на брат му. Може да се е случило нещо с родителите му /Не дай Боже!/ и спешно да е заминал за Плевен.