автор: secret_rose

Връщам се.
Взех ли си нещо..
Подаръче нося ли..

Имат ли отговор
моите неми въпроси..

Няма го мрака,
в душата ми изгревно
светят
толкова чакани
няколко тихи куплета.

Тук ли си...
Златна усмивка
в очите ти грее.
Пролетно моята вечер
усмихва се с нея.

Искаш ли...
Аз се завръщам,
оставаш далече.
Дай ми ръка.
(той подаде я)
Слънце потече.

...

Идвам си.
Малкият свят ме очаква с въпроси.
Нямам си отговор,
нищичко,
нищо не нося...

Само си спомням...
там от сърцето му вдишах,
малки слова,
от които сега да напиша.

______________________________

Няма такава дума "полей", но нищо по-точно не изразява онова, което усещам. Нека литературоведите бъдат милостиви :)