автор: hesperus

Познавам тъгата ти. Тя е моята тайна,
скрита дълбоко - до земната шума,
до птица, притихнала в ласка омайна -
и на ръцете, и на магията в думите.

Познавам дъха, полепнал по устните -
толкова жаден, почти като вдишване...
Повярвай! Живея те, нежност пропусната,
в капка безвремие от нещо предишно!