автор: Mindlock

Първо действие:

Ромео седи на леглото. Жулиета пържи яйца на олющена печка.
Р: Пак ли яйца?
Ж: Ако беше купил нещо друго, нямаше да пържа яйца.
Р: Ако можеше да готвиш друго, щях да го купя.
Жулиета слага яйцата в чиния и нервно я хвърля върху масата.
Р: Няма хляб.
Ж: Да.
Ромео започва недоволно да човърка яйцата.
Р: Уволниха ме днес.
Ж: Какво направи?
Р: Нищо. Защо все аз трябва да съм направил нещо?
Ж: Защото си некадърен и винаги правиш глупости.
Ж: Какво беше този път?
Р: Хванаха ме да дремя.
Ж(повишава тон): По дяволите, Ромео! Защо не можеш да останеш на една работа повече от седмица? Толкова ли е трудно, мамка му?!
Р(вика): Не е твоя работа! Просто не ми върви.
Ж: Заплата дадоха ли ти?
Р: Не. Оставаха 3 дни до аванс.
Ж(тихо; мие чинии): Няма хляб, защото нямах пари да купя.
Ромео опира глава на масата.
Ж: Излизам.
Р: Къде отиваш?
Ж: На пазар.
Р: Как ще ходиш на пазар, като нямаме пари?
Ж: Ще изтегля от банката.
Р: Че там има ли още? Така както се беше развихрила миналата седмица, надали е останало нещо.
Ж: Как съм се развихрила?
Р: Ами то не бяха обувки, то не бяха рокли...
Ж: Купих си един чифт обувки, защото на старите им падна подметката! И бяха от китайските, от които ме болят краката! Ако можеше да останеш на работа повече от ден, нямаше да се будя по цяла нощ от болки!
Р: Ами като си толкова добра в критикуването, защо не отидеш да си намериш ти работа?
Жулиета гледа с погнуса няколко секунди и излиза.

Второ действие.

Влиза Бенволио, усмихнат. Ромео лежи на леглото, свит на топка.
Б: Здравей, Ромео.
Р: Здрасти.
Б: Как си днес?
Р: Чудно. Уволниха ме.
Усмивката не Бенволио изчезва. Той поглежда тъжно към Ромео.
Б: Какво се случи?
Р: Задрямах и ме хванаха.
Б: Какво работеше?
Р: Охранител в банка бях.
Б: Охранител в банка...
Р: Виждал ли си Жулиета?
Б: Жулиета?
Р: Да, току що излезе навън.
Някой почуква на вратата. Бенволио поглежда тъжно Ромео.
Б: Ще се видим утре, друже. Надявам се да си по-добре.
Р(иронично): О, та аз се чувствам чудесно!
Бенволио излиза.

Трето действие:

Влиза Меркуцио. На ризата му има петно от кръв.
Р: Как си, стари приятелю.
М: Чудесно. Връщам се от кръчмата.
Р: Кой те е ранил така?
М: Тибалт ми разби носа.
Р: Къде?
М: В кръчмата де.
Р: И ти му остана длъжен?
М: О, разбира се, че не. Върнах му ресто. Утре ще видиш с какъв прекрасен син грим дарих погледа му.
Р(смее се): Защо продължаваш да се занимаваш с него, Меркуцио?
М: Той се занимава с мен. Има лошо пиянство.
Р: А твоето пък е тъй мило.
Меркуцио отваря хладилника.
М: Нямаш ли нещо за хапване?
Р: Не. Уволниха ме точно преди заплата.
М: Тъжно. И аз съм беден, друже. Нямам пари за ябълка дори.
Р: А с какво беше в кръчмата?
Меркуцио маха с ръка.
М: Къде е Жулиета?
Р: Излезе на пазар. Надява се да изтегли пари от банката.
М: Скарахте ли се?
Р: Естествено. Нямаше да е нормален ден ако не се бяхме скарали.
Меркуцио оглежда всички шкафове в кухнята.
М(недоволно): Ама вие май никаква храна нямате.
Р: Така се получава.
М: Ами добре, приятелю най-скъп, аз ще си тръгвам. Толкова дела остават, а денят е тъй кратък!
Меркуцио излиза.

Четвърто действие:

Жулиета се прибира с пакет и започва да слага продуктите в хладилника. Ромео идва зад нея и я прегръща.
Р: Ще се оправим, винаги се оправяме.
Ж: Омръзна ми да се оправям, Ромео.
Р: Недей така, мила. Виж, в банката сме имали нещо. Утре ще си намеря работа, по възможност такава с аванс...
Ж: И пак ще те уволнят.
Р: Не, този път няма. Нещата ще се променят. Ще заживеем нормално.
Ж: Десет години чакам да живея нормално, Ромео. И винаги нормалния живот започва от утре.
Р: Този път ще е различно.
Жулиета маха ръцете на Ромео от себе си и сяда на масата. Той сяда срещу нея.
Ж: Ромео, време е да бъда искрена с теб. Искам развод.
Р(потресен): Какво?
Ж: Отдавна не мога да търпя този живот. Заслужавам повече.
Р: Заслужаваш повече? С какво си заслужила повече, с гадните си пържени яйца?
Ж(ледено): Отивам да живея при Парис.
Р: При Парис? При онзи богат лентяй?
Ж: Да. Той поне може да ми осигори живота, който заслужавам.
Р(гневно): Значи така? Продаваш тялото си за италиански обувки и френски парфюми? Какво стана с онази Жулиета, която ми се кълнеше във вечна любов под луната?
Ж: Онази Жулиета порасна. И се сблъска с живота. Ти уби онази Жулиета, Ромео. И никога повече няма да си я върнеш.
Ромео става и хваща Жулиета в прегръдките си.
Р(лудо): Какво говориш, мила? Забрави ли нашата любов? Забрави ли терасата, под която те чаках след първата ни среща? Забрави ли тайната ни сватба? Не го прави! Остани при мен!
Жулиета се опитва да се отскубне. Влиза Парис.
П: Ромео!
Ромео пуска Жулиета и гледа гневно Парис.
Р: Ето те и теб, подлецо. Дойде да ми вземеш живота?
П: Тя сама реши да дойде при мен, Ромео.
Р: Ти, нагло копеле, идваш тук за да откраднеш жена ми и смееш да ми говориш снисходително?
П: Не говоря снисходително. Дойдох тук, за да се уверя, че нищо няма да й направиш. Да тръгваме Жулиета.
Жулиета хвърля няколко рокли в куфар и застава зад Парис.
Р(крещи): Не! Няма да ми я вземеш, животно!
Ромео се нахвърля на Парис. След кратка схватка е повален. Парис и Жулиета излизат.
Влиза Меркуцио.
М: Какво, по дяволите, е станало тук?
Р: Жулиета ме напусна.
М: Какво?
Р: Парис я отведе.
М: Ах, това копеле!
Р: Да... Помогни ми.
Меркуцио помага на Ромео да стане. Вижда продуктите на хладилника и започва да си прави сандвич.
М(с пълна уста): Ромео, трябва да ти кажа нещо.
Р: Кажи, друже.
М: Не мога да те посещавам тук вече.
Р: Защо?
М: Наех се на работа във фирмата на Парис.
Р: Какво?
М: Започвам от утре. Мисля, че няма да е редно да съм приятел със смъртния му враг. Все пак ще съм му личен асистент.
Р: Ще слугуваш на онази свиня?
М: Ами не, ще му помагам да организира деня си.
Р: И затова не можеш да си ми приятел?
М: Мхм.
Меркуцио си прави втори сандвич и го пъха в джоба си. Взима си кофичка кисело мляко.
Р: Това е абсурдно!
М: Ами да. Е, приятелю, благодаря за хапването. Чао.
Меркуцио излиза. Ромео клати невярващо глава. Сяда на леглото. Влиза Бенволио.
Б: Как си днес, Ромео?
Р: Жулиета ме напусна.
Б: И Меркуцио те предаде?
Р(учудено): Как разбра?
Б: Доста често ти се случва последно време. Пак си спрял да пиеш лекарствата си, предполагам?
Р(неразбиращо): Какви лекарства?
Ромео отваря ръката си и в шепата си открива купчинка бели таблетки. Бенволио поклаща глава.
Б: Ех, Ромео. Не трябва да се измъчваш така. По-добре ги пий редовно.
Ромео неразбиращо гледа ръката си. Влиза санитар. Хваща ръката на Ромео и събира хапчетата. Дава му нови и чаша с вода. Ромео объркано го гледа, след което зяпва новите хапчета.
Б: Хайде, изпий ги, ще ти стане по-добре.
Меркуцио излиза от тоалетната.
М: Недей, друже, той те лъже. Иска да те отрови.
Р: Но той е мой братовчед, Меркуцио! Не би го направил.
Б: С кого говориш, Ромео?
Р: Не се шегувай, Бенволио. Та Меркуцио е ето там.
Но Меркуцио е изчезнал. Парис се подава изпод леглото.
П: Ромео, не прави глупости. Изпий си хапчетата.
Р: Млъкни, свиня! Махни се от погледа ми.
Парис се скрива под леглото. Влиза Жулиета.
Ж: Как си скъпи?
Р: Жулиета?
Бенволио поглежда към вратата, но не забелязва влязлата Жулиета.
Р: Какво правиш тук?
Ж: Напуснах Парис. Връщам се при теб! Ще сме отново щастливи!
Жулиета сяда до него и хваща ръката му.
Ж: Дай ми хапчетата, скъпи. Нека бъдем щастливи.
Р: Но, защо сега? Защо реши да ме обичаш точно сега?
Ж: А защо не? Спомих си онази луна, на терасата. Спомних си нашата любов, Ромео!
Б: Те не са истински, Ромео. Това е просто един сън. Не ги слушай. Просто изпий хапчетата. Ще се почувстваш по-добре, обещавам.
Ромео поглежда замаяно Бенволио, след това Жулиета.
Ж: Не го прави, мили! Това ще ме убие!
Р: Прости, любима.
Ромео пие хапчетата. Стените на апартамента падат. Ромео се оказва в сива болнична стая. На прозореца зад него има решетки.
Б: Браво.
На вратата се почуква. Санитарят напомня, че времето за свиждане е свършило.
Б: Ще се видим утре, Ромео. Не забравяй хапчетата.
Бенволио излиза.

Пето действие.

Влиза Меркуцио.
М: Жулиета се уби с отрова,
отрова купи и за себе си Ромео,
и отрови се до своята любима,
която пък с камата му промуши
се в сърцето, за да е отново него.
Но странна е играта на съдбата
и аптекаря, от когото беше купил
отровата Ромео, бе забравил,
че в шишенцето си вместо смъртоносна
бе сложил подлудяваща отрова.

Пак разделени са тез двама млади,
но тя е в гроба е, а той- във ада.