автор: YouNeedLobotomy

Всичко започна в момента, в който мозъкът ми ми каза, че иска да си пререже вените.
Аз, естествено, го помолих да не го прави. И след това се събудих над три отворени учебника, пред светещ монитор, вляво от свирещо радио и чувайки звуците от телевизора в съседната стая. Цяла вечер бях учил, водил видео разговори, гледал филми, чел книжки.
Закъснявах с десет минути. Нямаше време за психическа подготовка преди душа. Но всеки път беше толкова трудно. Този дълъг четвърт час на информационна самота, оставен на ударите на водната струя. Докато стоях под водата, крещях някаква песен на Bad Religion, за да не се оставя на празната стая. След това изтичах, изсуших се набързо, взех мп3 плейъра и книжка и потеглих към автобусната спирка. Докато чаках автобуса, четях и слушах музика. Докато пътувах, правех същото. Когато накрая стигнах, я видях да ме чака със светеща усмивка.
- Здравей, душко! - извиках и изтичах към нея с широко отворени обятия. Тя ме прегърна и ме целуна. Аз не спрях едната си слушалка и междувременно проведох разговор с нея.
- Как си?

I cant believe it, the way you look sometimes
Like a trampled flag on a city street, oh yeah

- Зави ми се свят от вонята в автобуса.
- Проклятието да имаш чувствителен нос.

And I dont want it, the things youre offering me
Symbolized bar code, quick ID, oh yeah

След това изчакахме автобус. Усещах, че поради някаква неясна причина нещо в мен се влошава все повече. И отново започнах да изпитвам онова самотно отегчение от всичко. Смених на по-бърза песен. Промених разговора на по-въздействаща тема . Любовта е нещо прекрасно, но ако искаш наистина да усетиш нещо, трябва да опиташ с гняв или със страх. Само така можеш да се измъкнеш от клопката.
- Какво прави вчера?
- Седях си вкъщи цял ден.

See Im a 21st century digital boy

- Защо не звънна цял ден?
- Звъннах.
- Защо тогава не излязохме?
- Ти ми каза, че си зает.
О да, вярно. Трябваше да науча учебниците си, да изгледам три филма, да отида на лекции, като по пътя слушам музика и чета книжки, а когато стигнех в университета, да играя морски шах докато слушам лектора. Но това не променяше факта, че се чувствах все по-отегчен и самотен в компанията на човека, когото обичам. И ако вината беше в него, щях да съм радостен. Но осъзнавах, че нямаше човек на Земята, който да ме спаси от самотата ми. Стигнахме до вкъщи. Съблякохме се набързо, защото романтиката е твърде бавна и неинформационна. Пуснахме някаква бърза песен и започнахме да се чукаме. И точно когато си мислех, че трябва да съм се измъкнал, отново усетих информационна самота. Искаше ми се да свърша по-бързо, за да мога да се потопя във филм докато междувременно си говоря с нея, чатя с трима души и чувам коментаторите по радиото. Но не свършвах . Днес се оказах сексуален атлет. Тя свърши три пъти и искаше още. Аз й казах да изчака и отидох да пусна филм. Филм плюс секс. Това трябваше да свърши работа. И всичко беше наред до момента, в който не свърших и аз. Тя ме гледаше влюбено, а аз издивявах, защото знаех целия сюжет наизуст. И на филма, и на отношенията ни. Имах чувството, че вече бях виждал всички възможни сценарии преди да стана девети клас. Нима този свят нямаше да ми предложи нищо ново? Учех в университет, имах приятели, ходех с прекрасно и интелигентно момиче, ЗАЩО, ЗА БОГА, СЕ ЧУВСТВАХ ТОЛКОВА БЕЗПОМОЩЕН ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ!? Нямах финансови проблеми, бях толкова презадоволен материално, че не можех да си представя какво искам, но се чувствах все по-беден с всеки изминал ден. Имах купища контакти и ставах все по-самотен.
- Обичам те.
- Не ме спасяваш, душко. Любовта е толкова бавна емоция.