автор: betina

Преобърна се времето - замириса на дим и на сняг.
Мътна ледна черупка похлупи дъждовните локви.
Някой дращи в стъклата и плаши – див луд северняк,
търси завет, скиталец, и той да нахлуе на топло...
Аз не съм му приют, не примирам за вятърни ласки -
да ме гали тогава, щом легна възнак във пръстта.
А сега да фучи, с ледни нокти в стъклата да драска –
в тази нощ ще сънувам – кълни в резеда пролетта.
В невълшебната нощ ще се мисля за фея вълшебна –
колко нощи такива са вписани мои да са?
Спирки много по пътя, няма надпис коя е последна,
от която на тръгване късче спомен да си отнеса...
И къде да го нося? Не спестих за отвъден имот -
Бог толкова дал ми, че ”днес” и “сега” да ми стигат.
Преглъщам страха си (самата съм си антидот!).
В стъклото ръката на вятъра нека да вика...