автор: MiG21

Сектор 3 Д. Астеройден пояс на планетната система Бат.

Разузнавателната сонда се носеше сред скалните отломки подобно на призрак. Движеше се по привидно хаотична треактория наподобяваща движението на астеройдите, но в действителност следваше бързо изстиващата следа оставена от целта и.
Подмина поредния огромен скален къс и пред сензорите и се появи корпуса на боен кораб. Сензорен лъч я докосна и сигнали за опасност запремигваха в електронното съзнание на управляващия сондата компютър, но той ги игнорира и продължи да следва основната си програма. Изключи безполезния камуфлаж и пренасочи цялата енергия към сензорите и векторния предавател. Успя да излъчи инфопакета миг преди точно прицелено лъчево копие да превърне сондата в бързо изстиващ облак от радиоактивни частици.

Сектор 3 Д. Звездна система Бат. Боен кораб ,,Саласт” в орбита около втората луна на газовия гигант на системата.

Операторът на разузнавателната сонда прегледа данните и се свърза с мостика:
- Капитане, мисля, че открихме нашата цел. Получихме данни от сондата изпратена в сектор 3 Д. Опознавателните знаци и сигнатурите на двигателите отговарят на издирвания обект. Сканирането показва множество поражения по корпуса, вероятно нанесени по време на сражение. Бустерите за хипертяга са повредени както и част от маневрените двигатели. Системата за далекообхватна комуникация е напълно унищожена. Изпращам Ви данните.
Капитан Амир Трети изслуша спокойно доклада, плъзна поглед по постъпващите на монитора му данни след което бавно завъртя креслото си към пулта за управление. Костеливите му пръсти завършващи със закривени нокти докоснаха бутона за всеобщо оповестяване и хрипливият му глас изпълни коридорите на космическия кораб:
- До всички! Обявявам двадесет минутна готовност за влизане в бой. До петнадесет минути командирите на бойни групи да докладвад за готовност.

Алек се събуди по възможно най-ужасния начин. Воят на сирената обявяващ тревога се опитваше да взриви бедния му череп. Навря глава под възглавницата, но това не помогна много. Острият вой изпълваше тясната каюта, набиваше се в мозъка и караше костите му да вибрират.
Измъкна глава изпод възглавницата и с мъка отвори очи. Видя, че Лари е облякъл бойния си костюм и в момента закачаше на колана си оръжие и допълнителни контейнери с пълнители. Явно този път не ставаше въпрос за учебна тренировка и определено се налагаше да стане. Опита се да попита Лари каква муха е влязла под шапката на капитана, но езикът му сякаш беше направен от трипластов абразивен материал, който изобщо нямаше желание да се подчини на желанията му. Ужасен махмурлук! Не трябваше да се задържа толкова до късно в бара предната вечер! Отново се опита да проговори и някак си успя да да прохъхри:
- Какво се е случило?
Хлапето закачи още една граната, което окончателно му придаде вид на самоходен оръжеен склад преди да му отговори:
- ,,Саласт” се подготвя за абордаж и ти разполагаш с около пет минути за да се дотътриш в ,,Торпедо”-то. В противен случай първия заместник обеща да откъсне по един полов орган от всеки закъснял.
Алек се изтъркаля от леглото. Изправи се със залитане и се дотътри възможно най-бързо в предвид състоянието си до вградената в стената аптечка. Напълни шепата си с обезболяващи и антиалкохолни таблетки и решително ги натика в устата си. Сбръчка лице от отвращение когато отвратителния вкус останал му от предишната вечер се смеси с горчивината на таблетките. Докато се бореше с желанието да повърне измъкна контейнера на бойния костюм и се зае с не леката задача да го облече. Когато закопча и последната катарама му оставаше около минута за да догони Лари, който вече беше напуснал каютата. Успя да го настигне малко преди преходната камера на щурмовата совалка:
- Разбра ли за какво става дума, че капитана ни пришпорва толкова?
Момчето разпери ръце:
- Не знам нищо повече от теб. Само слуховете, който се носят в корабната инфомрежа.
- И какво твърдят слуховете?
Лари затвори херметичната преграда и тайнствено се огледа:
- Твърдят, че целта ни е кроноски крайцер клас ,,Имперски лъч”.
Алек се намръщи, опитвайки се да си припомни кроноската класификация за бойни кораби. Паметта му подпомогната от шепата стимуланти се отзова учудващо бързо и Алек сърдито изсъска:
- Крайцер?!! И ще атакуваме със совалките?! Амнир трябва окончателно да си е загубил ума. Крайцера ще ни разнесе на части от тук до Магелановия облак по бързо отколкото Корбан разчита дигитална микросхема.
Вместо отговор Лари само сви рамене и отвори люка на совалката.
В командния отсек вече ги очакваха останалите членове на екипа им. Зад навигационния пулт някак си се беше сврял Арм-едър представител на кентврите, който въвеждаше тестови програми в навигационната система. В страни от него, до компютърната конзола се беше настанил Корбан-четирирък хекторианец, който определено не беше в добро настроение. Докато ръцете му се движеха над холоконтролерите стата му бълваше проклятия към всички богове на Вселената, но щом видя новодошлите заряза заниманията си и махна за поздрав на Алек:
- Командир, бих искал да кажа, че се радвам да те видя, но това ме връща към спомени от снощи а това определено са болезнени спомени.
Кентавърът изсъска иззад навигационната конзола:
- Да ти имам префърцунения речник.,,Болезнени спомени”! Не можеш ли да кажеш просто, че главата ти ще се пръсне от алкохола дето го изгълта снощи.
Алек го перна по бронираното рамо:
- В такъв случай ставаме двама. Търсиха ли ни вече от мостика?
- Не, но до няколко секунди очаквам да го направят защото останалите самоубийци вече докладваха.
- В такъв случай да не ги караме да чакат.-Алек натисна бутона на интеркома:- Докладва командващ офицер на щурмова група ,,Харпия”. Групата е в готовност за действие.
Явно то другия край го бяха очаквали защото отговорът последва незабавно:
- Крайно време беше ,,Харпия”. Подгответе се да приемете на борда десантната група на командир Лао. Старт на ,,Торпедо” след петнадесет минути. Инструкциите за атаката се зареждат в компютъра ви.
Арм се размърда на мястото си и сърдито изфуча:
- Инструкции! Дано целия планиращ отдел се натресе на сборище на илсамски блатни ворки. Докато нас ни пърлят бавно на плазмен огън плановиците отново ще разсъждават пред екраните за вероятноста да попаднем на плътен преграден огън.
Монологът му беше прекъснат от отварянето на входния люк и в кабината надникна командир Лин Лао. Тъмнозелената кожа на бионеца имаше нездрав вид а на лицето му беше изписано същото страдалческо изражение, подсказващо за бурята бушуваща в главата му. Алек съчувствено го потупа по рамото:
- Дане би да са ти свършили обезболяващите, или още не са се задействали?
Лин се опита да изобрази нещо като усмивка:
- Второто. Поздрави на компанията!
Корбан погледна дребничкия бионец и се намръщи:
- Лин, знаеш ли, че забелязвам известна закономерност. Всеки път когато групата ни затъне до гуша в помията ти си някъде наоколо.
Лин също се намръщи:
- Знеш ли, и аз забелязах нещо подобно, но си мислех, че ти носиш лошия късмет. А сега вместо да разсъждаваш върху кармичната си обремененост защо не спуснеш товарната рампа. Бойците ми чакат отвън а нямам желание заради това, че ние с теб си чешем езиците тук някой от тях да се окаже с не добре закрепено оборудване когато навлезем в зоната на бойните действия.
Хекторианецът изръмжа нещо, което транслатора пропусна да преведе, но се протегна и натисна един от бутоните на пулта. От задната част на совалката се разнесе предупредителния вой на сирена оповестяваща отварянето на товарната рампа. На мониторите за външен обзор се виждаше колона тежко въоръжени командоси, който бързо се качваха по спуснатата рампа.
Алек се настани в пилотското кресло и закопча противопретоварващите колани. Встрани от него, Лари вече беше успял да заеме пулта на бордовия стрелец и донаместваше куплунгите за оръжеен контрол към входно-изходните букси на бойния си костюм. Арм проследи товаренето на десантната група и когато и последния командос се скри в търбуха на совалката се извърна към Корбан и съскащата му реч изпълни кабината:
- Приказливецо, цялата тайфа е налице. Можеш да освободиш ,,звяра”.
Хекторианеца погледна към Алек:
- Командир?
Алек кимна с глава. Реактора тихо забоботи и вибрациите се предадоха на корпуса на щурмовия кораб. Екраните премигваха и се активираха един след друг, заливайки тясното помещение с бледа призрачна светлина. Алек прокара ръце по холоконтролерите на системата за управление и доволен от резултата погледна към кентавъра:
- Арм?
- Готов. Навигационната мрежа е стабилизирана. Данните за скок са въведени.
- Лари?
Хлапето вдигна палец в отговор и Алек се извърна към хекторианеца:
- Корб?
- Компютъра не отговаря на тест VII-Б, но това едва ли ще попречи на мисията ни на самоубийци, така че може да се приеме, че и аз съм готов.
Вратата разделяща командната кабина от товарния сектор се отвори. Лин Лао влезе и се настани в единственото свободно кресло в задната част на кабината:
- Алек, мойте бойци са готови.
Алек включи интеркома:
- ,,Харпия” в готовност.
Нежен женски глас се разнесе от репродуктора и Алек си спомни за Сибил-оператор в командния център на ,,Саласт” с която се беше запознал преди няколко вечери в бара на кораба:
- Разбрано ,,Харпия”. Подгответе се за изстрелване.
Замигаха предупредителни светлини. Щитовете за изстрелване се вдигнаха докато помпите изтегляха въздуха от хангара. Шлюзовете се разтвориха и изстрелващата скокова решетка засвети набирайки мощ. Стартовите двигатели се включиха а опорите за приземяване с глухо тракане се прибраха в тялото на совалката. Ускорението рязко нарастна когато щурмовия кораб се втурна напред. Звездите за миг трепнаха за миг и се сляха в многоцветен калейдоскоп при навлизането им в хиперпространството.
Разполагаха с около половин час и Алек задейсва системата за вътрешна връзка. На екрана му се появи ръбатия череп на хекторианеца:
- Корб, ще ме запознаеш ли с това, което ние подготвил планиращия отдел.
Хекторианецът кимна и екранът се раздели на сектори. В най-големия се появи целта им-кроноският крайцер така както го беше заснела разузнавателната сонда преди да бъде унищожена. Алек се взря в изображението на тежкия боен космически кораб. Нещо не беше както трябва, но не можеше да разбере какво. Под образа на хекторианеца се появи това на кентавъра:
- Командир, това изобщо не е крайцер клас ,,Имперски лъч”. Прилича, но определено не е такъв кораб.
- Сигурен ли си?
Арм сведе глава:
- Готов съм да се закълна в живота на първородното ми люпило. Погледни с колко много оръжейни куполи са го накичили. Не съм специалист, но сякаш и двигателите са променени.
Алек се намръщи. Изведе на преден план плана за атака и едва не се задави:
- Корб, би ли пребройл атакуващите групи!
- Няма нужда да ги броя командир. Десет щурмови совалки и всички изстребители с които разполага ,,Саласт”. Капитана не е оставил нищо. Нито в резерв, нито за прикритие на кораба, но това не е всичко. Групите скачат във времеви интервал под минимално допустимия, което прибавено към това, че ше се появим в астеройдния пояс означава около двадесет и пет процента жертви от непреднамерени сблъсъци.
- По дяволите! Какво толкова има на този кораб, че Амнир е готов да пожертва цялата си щурмова мощ за да го завземе?
Хекторианецът също се намръщи:
- Ако ме питаш, изобщо не ме интересува, ако ще там да са корените на Великото дърво на живота. Вероятноста да се измъкнем живи от тази дивотия е минимална.
Алек само махна с ръка:
- Зарежи вероятностите. Лари, какво е положението с бойното натоварване.
- Все по-зле. Енергиините оръжейни платформи са на сто процента в готовност, но ракетните системи разполагат с малко повече от половината си боекомплект. Най-лошо е положението с дроновете. Останал ни е само един тактически модул ,,Утринна заря”, два противоракетни дрона и един заглушаващ. Какво ли не правих-умолявах, заплашвах, но онези от ,,Снабдяване” бяха непреклонни: ,,Ще получите пълно окомплектоване когато корабът се завърне за зареждане в базата.”И това го слушам повече от месец.
Мистериозната пиратска база. Преди повече от три месеца полковник Кронин-резидент на сириуското разузнаване му беше поставил ,,проста и елементарна” задача както самият той се беше изразил. В неконтролирания сектор затворен между империята Кронус, миньорската колония Хеба III и орбилианският протекторат Керма пирати бяха установили база от която извършваха нападения по основните търговски пътища и разпределителните точки. Полковникът не уточни кой е възложител на задачата, но Алек можеше да се досети и сам.
Пиратите действаха нагло, но не и безумно, нападайки предимно независими превозвачи, но не и кораби принадлежащи на империята или на протектората. От всичко това страдаше предимно търговския трафик на миньорската колония, а тя от своя страна беше основен доставчик на тринитриум и други ценни ресурси, който миньорите добиваха в множеството миньорски селища разпръснати из системата на Хеба III.
Задачата на Алек и групата му беше да открият базата от която пиратите извършваха нападенията и да я маркират с насочващ субсветлинен фар. Но това беше само част от задачата. Пиратите се бяха снабдили с чисто нови бойни кораби изградени по технологията МСР (Мобилна Скокова Решетка). Кораби от подобен тип можеха да извършват скок без помоща на скокова решетка и разполагаха с десет изстрелващи тръби с чиято помощ можеха да спуснат атакуващи еденици в която точка пожелаеха. Сириуското разузнаване беше сериозно обезпокоено от подобен развой и искаше да разбере по какъв начин пиратите, тази най-низша прослойка сред наемниците са се снабдили с кораби от подобен клас.
За съжаление Алек трябваше да приеме, че през последните три месеца не е напреднал дори на милиметър по разрешаването на проблема. С групата му се прехвърлиха на Танатос и използвайки древната система от подкупи и изнудване успяха да си уредят договори за наемане на ,,Саласт” и това беше единственият им успех. За времето което прекараха на кораба ,,Саласт” непрекъснато променяше позицията си, нападаше търговски кораби и отново се скриваше в астеройдния пояс на някоя планетна система.
Опитите на хекторианеца да проникне в централния компютър също претърпяха неуспех. Корбан се беше опитал да му обясни къде е проблемът и Алек беше засипан с купчина специфични компютърни термини от който половината му звучаха като пройзнесени на отдавна загубен език а самият той се ,,загуби” сред морето от блок схеми, активни проследяващи ботове и вирусни капани. Хекторианецът беше продължил да му обяснява още известно време, докато осъзнае, че Алек не разбира нищо от това което му разяснява. Програмистът беше изръмжал сърдито:,,С няколко изречения командир-системата се е капсулирала като иридиев демон в коконна фаза. За да я пробия ми е необходимо да се разгърне, но едва ли ще го направи при тези кокошкарски набези с който се занимаваме в момента. Трябва ни нещо голямо.”Е сега имаха нещо наистина голямо, но не се знаеше дали ще оцелеят за да се порадват на успеха си.
От тези мрачни мисли Алек беше изведен от предупредителния сигнал за напускане на хиперпространството. Совалката се разтърси и звездите отново застанаха по местата си.
Някой (най-вероятно кроноския крайцер) вече беше разчистил скоковата зоната с добре насочени плазмени и ядрени удари и в момента корабът им се носеше сред радиоктивна мъгла и раздробените останки от метеорити. Като допълнителна ,,подправка” към цялата тази каша се добавяха и жалките останки на атакуващите от първата вълна. Алек се надяваше, че тази бъркотия ще заблуди кроноските скенери и ще им осигури така нужното време за да заемат позиция за атака. Надеждите му се оказаха напразни. Първите кроноски ракети се устремиха към тях в момента в който се появи и последната совалка а от прикриващите изстребители все още нямаше и следа.
Алек раздвижи ръце по холоконтролерите и совалката се усука в сложен противоракетен маньовър. Дори антиускорителните колани не успяха да компенсират рязкото нарастване на претоварването и за миг Алек имаше чувството, че торанианец е седнал върху гърдите му. Продължи да изстисква всяка капка енергия от реактора пренасочвайки я към маневрените двигатели. Чу как с глух пукот един от дроновете напусна совалката. Предположи, че Лари е изстрелял предпоследният им противоракетен дрон. Всичко приключи така внезапно както и беше започнало. Системите за предупреждение замлъкнаха. С последна отчаяна маневра Алек успя да скрие совалката зад един от астеройдите и изключи двигателите. Няколко кроноски ракети останали без насочващ сигнал се стрелнаха покрай тях подобно на ирисови акули от окена на Аквитус и детонираха на безопасна дистанция от совалката. Алек погледна екраните. Бяха загубили една щурмова совалка и почти всички изстребители от прикритието. Другата совалка и последните три изстребителя се спотайваха подобно на тях, търсейки прикритие в астеройдния пояс. Беше въпрос на време и желание от страна на кроноския крайцер да ги довърши освен ако не се случеше чудо или не предприемеха нещо. Сякаш в подвърждение точно насочен лъч от турболазер раздроби скалата зад която се криеше совалката и се наложи отново да маневрират в търсене на безопасна позиция следвани от лъчите на турболазерите. Докато батареите на крайцера презареждаха Алек успя да се скрие зад поредното парче скала. Знаеше, че това не може да продължи дълго. Рано или късно прицелните системи щяха да изчислят правилната схема на прицелване и това щеше да е краят им. Извика на главния екран кроноския крайцер и свери данните от началото на атаката и последната му позиция. На екрана се появи лицето на Арм:
- Алек, знам, че съдбата на наемника е да остави костите си в някой сектор на Галактиката, но винаги съм си мислел, че ще завърша жизнения си път не като животно за заколение. Атаката отиде по дяволите и като упорстваме само приближаваме нейзбежното.
Без да откъсва поглед от схемите на екрана Алек извърши поредната маневра. Този път лъчите преминаха толкова наблизо, че силовите щитове зайскриха. Изключи отново двигателите и включи вътрешната връзка. Знаеше, че всички очакват отговора му:
- Добре Арм. Какво е твоето предложение?
Кентавърът се озърна очаквайки подкрепа от останалите, но когато не я получи само сви рамене:
- Ами, можем да се изтеглим на безопасна дистанция и да изчакаме третата вълна а още по-добре да изчакаме пристигането на ,,Саласт”. Тогава найстина ще имаме някакви шансове.
- Грешиш Арм.-поредна маневра и барабанящи по щитовете скални отломки:-Третата вълна ще навлезе по вектора на първата атакуваща група, който вече е перфектно прострелян от кроноския крайцер и най-вероятно ще споделят съдбата на авангарда. Когато ,,Саласт” се включи шансовете му за успех ще са не повече от четиридесет процента по моя преценка. Корбан би могъл да ти даде по-точна преценка.
Ръбатата физиономия на хекторианеца се появи на екрана:
- Компютърът дава не повече от тридесет и седем процента вероятност за успех. Какво ще правим командир?
- Свържи ме с другата совалка и с това което е останало от изстребителите.
На екрана се появи лицето на демон под което компютърът услужливо беше изписал позивната-,,Смъртоносец”. Встрани от него се появи глава с тежък шлем за вируален контрол и от надписа Алек разбра, че насреща му е третия водач от прикриваща група ,,Драконова глава”:
- ,,Смъртоносец” подготвяме се за атака. Ще ни подкрепите ли?
Демонът се намръщи:
- Вероятноста за успех е нищожна ,,Харпия”. Предлагам да изчакаме.
- Изчакаме ли шансовете ни за оцеляване стават нулеви.-Алек му обясни накратко това което бяха обсъждали.
Отговорът на демона се забави а образът му на екрана застина, което показваше, че ,,Смъртоносец” играе същата игра на котка и мишка с кроноския кораб. Системата се рестартира, но сега беше ред на Алек да изпълни поредната защитна маневра измъквайки се на косъм от дебнещите го лъчи и ракети. Когато връзката отново се нормализира лицето на демона беше покрито със ситни капчици пот а дихателните му отвори се издуваха от напрежение:
- Какъв е планът Ви ,,Харпия”?
Алек му обясни накратко какво е успял да намислил. Демонът го излуша и кимна с глава:
- ,,Смъртоносец” ще Ви подкрепи и нека рогатите войни на Сев Ви помагат.
Пилотът на изстребителя поклати утвърдително шлема за виртуален контрол:
- ,,Драконова глава” ще изпълни дълга си.
Когато връзката прекъсна Корбан го потърси по индивидуален канал:
- Алек не оспорвам решението ти, но това че крайцера е загубил възможност да маневрира не означава, че не може да контролира батарейте си както мисля вече се убеди, а и за самонасочващите се ракети е все едно от коя посока ще атакуваш.
- Корб, предпочитам да умра като помияр опитващ се да откъсне парче от убиеца си отколкото да подвия опашка и безропотно да приема съдбата си.
Хекторианецът направи страховитата физиономия, която исползваше всеки път когато искаше да се усмихне:
- Генерал Ган Ду преди битката за Тринилар. Добър цитат но лош пример. Доколкото си спомням при това сражение генерала беше разбит и почти всички от последователите му бяха избити.
- Винаги съм можел да разчитам на подкрепата ти Корб.
Хекторианецът кимна и Алек превключи на Лари:
- Хлапе, сега надеждата ни е в теб. Унищожавай прицелните им системи и сензорната мрежа. Всичко, което успееш да извадиш от строя увеличава шансовете ни да преживеем атаката.
Момчето се усмихна:
- Няма нужда да ме надъхваш командир. Доколкото си спомням и моята кожа е заложена.
Алек също се усмихна в отговор, но усмивката му излезе леко крива. Прехвърли вниманието си към радарния контрол. Сред десетките зелени точки носещи се по пройзволни треактории проблясваше в яркочервено кроноският крайцер. Три малки сини точици-прикриващите изстребители, групирани в триъгълник се носеха на пълна скорост към входно-изходната точка създавайки впечатление, че се оттеглят. На половин ае от точката за прехвърляне изстребителите описаха остър завой и се насочиха за атака срещу крайцера. Подобно на неотехнологично подобие на Давид те се носеха срещу Голиат и тънки тирета бележеха изстрелите им. Гневът на Голиат беше унищужителен. Рояк от ракети и снопове лъчи се устремиха към мравките дръзнали да предизвикат гиганта. Стройният триъгълник се разпадна на отделни маневриращи цели. Водачът и един от водените изстребителите бяха улучени и машините им се превърнаха на малки слънца. Алек призова боговете закрилници на пилотите да бъдат милостиви към душите им и подаде енергия към маршевите двигатели. Совалката се измъкана от прикритието си и набирайки максимална скорост се насочи към крайцера спускайки се стремглаво под равнината на лъчевите му батареи. От към другия борд на кроноския кораб ,,Смъртоносец” изпълняваше същата маневра. Успяха да преодолеят повече от половината разстояние преди крайцера да презареди ракетните си шахти. Срещу тях се понесе дузина ракети. Пожертваха последния противоракетен дрон а Лари простреля няколкото ракети промъкнали се през унищожителните му полета. Алек подаде импулс към маневрените двигатели и совалката рязко променяйки курса започна да се издига към огромния надвиснал над главите им корпус на крайцера. Системите за предупреждение отново нададоха пронизителен вой и Лари откри огън. Ракети и лъчи се врязаха в крайцера оставяйки след себе си пламтящи бразди и огнени фонтани.
Алек притегли управлението. Равномерния тътен на двигателите се изви в отривист писък и претоварването ги притисна отново в креслата. Завъртяха се през крило и отново атакуваха. Лъчи удариха по щитовете им и ги накараха да заблестят от претоварване. Лари успя да простреля двете оръдейни кули и освободи тактическия модул. ,,Утринна зора премигна с двигателите си и след миг върху командния корпус на крайцера избухна ослепително кълбо от преплитащи се плазмени лъчи. Хекторианецът се появи на главния екран:
- Оформи се сляпо петно в сектор четири където можем да се изтеглим. Има удобен люк за проникване на десантната група. Давам координатите. Късметът....
Мощен удар разтърси кораба и докато Алек и компютъра отчаяно се опитваха да го овладеят хекторианеца изръмжа:
-.....току що ни напусна. Силовият генератор е претоварен!
Вторият удар беше по-силен от първия. Скелетът на совалката изпука а силовия щит се разпадна сред дъжд от електрически разряди. На спомагателните екрани запремигваха съобщения обагрени в червено. Алек се опита да изведе кораба от зоната на обстрел, но пряко попадение сложи край на усилията му. Замириса на изгоряла изолация, част от екраните изгаснаха докато по оцелелите се изписваха тревожни съобщения. На екрана пред Алек се появи Корбан. Изглеждаше наистина притеснен:
- Командир, лоши новини. Имаме пробив в селекторния пръстен на реактора!
Съсредоточен върху управлението на разпадащия се кораб Алек успя само да изръмжи:
- С колко време разполагаме?
- С около пет...не с около две минути.
- Изхвърли ядрото!
- Ще останем без енергия!
- Корбан, дърпай шалтера! Това е заповед!
Хекторианецът не отговори, но Алек почувства как совалката видимо олекна когато ядрото на реактора беше освободено. Коланите го задържаха в креслото когато системата за изкуствена гравитация се изключи. Мониторите гаснеха и системите с тиха въздишка прекратяваха работа. Алек включи комуникатора на бойния костюм:
- Корб, пренасочи всичко което е останало към маневрените двигатели!
Програмистът послушно изпълни заповедта. Енергията беше малко, но трябваше да стигне. Алек молейки се да е преценил точния момент подаде последен импулс с маневрените двигатели. Совалката в началото неохотно започна да променя треакторията си насочвайки се към сектор четири. Алек продължаваше да държи безполезните контролери докато наблюдаваше на единствения обзорен монитор работещ в авариен режим как щурмовия кораб прихванат от гравитационното поле на крайцера бавно започва да се ускорява. Не можеше да направи нищо повече. Включи общия канал на бойния костюм:
- Пригответе се за сбъсък след пет-четири-три-две.....
Совалката не дочака да отброй последната секунда и разрушавайки стабилизатори и антенни решетки се вряза в кроноския кораб. Трясък и скърцане на метал изпълниха кабината докато ,,Торпедо”-то забавяше скоростта си. Алек се протегна и изтегли един от аварийните лостовете под таблото. Чу как абордажните захвати изтракаха и след миг висеше на коланите изхвърлен напред от ускорението. Към общата какафония се прибави и звук от разкъсващ се метал. Един от захватите не издържа и се откъсна изтрещявайки подобно на оръдеен изстрел. След секунда втори захват го последва и Алек си представи как совалката къса захватите и изпълнява някакво подобие на кълбо напред, но последните два захвата удържаха. Носещите конструкции нададоха последен проскърцващ вопъл и ,,Торпедо”-то олюлявайки се на оцелелите захвати прекрати движението си. Докато се освобождаваше от коланите Алек превключи каналите и потърси командира на командосите:
- Лин, изведи хората си! Люкът за проникване се намира на стотина метра север, северозапад от сегашната ни позиция. Ние ще ви следваме.
- Разбрано командир.
Алек чу как междинната врата изскърца и командир Лао напусна командната кабина. Включи вградения в бронята му прожектор и обходи кабината. Кентавърът вече се беше измъкнал иззад навигационния пулт и проверяваше оръжията си. Корбан се освободи от коланите придържащи го към мъртвата компютърна конзола и изръмжа:
- Знаех си, че в крайна сметка нещо ще се издъни.
Отиде при Лари и разкачи кабелите свързващи момчето към оръжейния контрол:
- Хайде хлапе, измъквай се! Както би казал командира сега ще потанцуваме рокендрол. И да имаш късмет да изчезнеш някъде, както при абордажа на онзи товарен кораб!

(следва)