автор: Solara

Страстта е туй ужасно нещо,
което често разума скопява
Тя прави ни подвластни, грешни
на някаква заблуда няма.

Студът пълзи и бавно те обгръща
C кристални пръсти те пробожда
От устни сетна капка въздух пие
Сърцето във лудешки ритъм бие
В главата ти оттеква струна жива
Утробата ти буца пламък свива

Не мислиш хвърляш се стремглаво
от порив жаден кат пожар запален
A после бавно връщаш се осъмнал
от хаоса намерил изгрева нетраен
Човек си, тъй зависим от плътта си,
душата ти безсмъртна веч я няма.