Заключвам се да подредя дома си
преситена от суета и празнословие.
Под клоунските панделки на думите
е фалша на понятия и на представи
създадени за да ни мамят.
Бездарни самозванци на величие
творят гротеска от животите на другите,
които пък привикнали с удобствата
на подарената им преизподня
проблейват във казаните щастливо.
Събират се ,облизвайки си раните
обвеяни от мазохисткото блаженство,
че е достатъчно горещ и гъст катрана...
Сред болката на извратения оргазъм
заключават, че във ада ще останат,
защото се страхуват от страха си...
Добре че Слънцето лъчисто
грее отвисоко.
Ако успееха да го достигнат
и него щяха със катран да го намажат ,
за да докажат,
че тъй било е и така ще бъде.
... И ето ме пред рафтовете
с ценности...
Две-три любови
в прах потънали
съзобани тук-там от времето
и пожълтели,
но още материалът им е здрав.
Жалко,че получателите са ги върнали
с клеймо”Морално остарели”.
Не искам да ги хвърля.
Ще ги изтупам от праха,
нека ги има...
Защото имат стойност и ще грейнат,
за да ме топлят в костеливата ми зима.
Останалото на лавицата са флиртове,
фалшиви обещания за вярност и изневяри.
Изхвърлям ги с презрение...
Многогодишни, стари, отлежали
на следващия рафт лежат приятелства,
изпълнени със преданост и вярност,
но се разпаднаха
изгнили от предателства .
И тях захвърлям,
рафта зее празен,
домът ми също сякаш опустя.
Остана рафта със роднински връзки.
Вместо еднаква кръв- имоти и пари
вместо любов-дела,делби...
Замахвам и с една ръка
изпращам ги в небитието...
Най-после-ето
всичко е разчистено...
От джоба си изваждам
МЪНИЧКА НАДЕЖДА
и най-отгоре я подреждам...