автор: secret_rose

...
Когато и надеждата си тръгне
с последните остатъци начало,
когато самотата те прегърне
от мен дори по-истинна и цяла,
когато не остане път наникъде
и вярата ти те напусне тихо...
пусни недоизказаните викове
за да намерят път, към този стих.
И малката мелодия в сърцето ти
ще се събуди, за да те открие.
Защото песента е там, където
ни няма аз и ти, ала сме ние.