автор: mindlock

- Гледай го как се мъчи, милия. - Господ снизходително отпи от уискито си.
- Хмм. На бас, че ще успее да изпие поне още 3 бири преди да започне да бушува. - Дявола доволно си досипа ром.
Двамата седяха с по един джойстик в едната ръка и с по едно питие в другата. На огромен телевизор пред тях се виждаха двама брадати, космати индивиди, които много учени биха приели за липсващото звено между човека маймуната. Пред тях се беше издигнала стена от празни чаши.
- Трябваше да си ъпгрейднеш черния дроб. - разбиращо подсказа Господ.
- Глупости, тръгнах на бърза бира и ми трябваха трето ниво бъбреци.
- Ще загубиш заради бързата бира. Водеше ме в началото, но успях да изкарам едни фъстъци и едни бадеми и след минута зимам уиски. Нямаш шанс.
Над главите на двамата мъже имаше три колонки. Едната беше обща и на нея пишеше "Изпито". Полето на всеки се уголемяваше или намаляше в зависимост от това, колко бяха изпили. Над другите две пишеше Тоалетна след: и секунди, които отброяваха следващата визита до тоалетната. Секундомер отмерваше и края на рунда - затварянето на Бара.

Джонатан не искаше да пие вече. Джонатан обичаше да пие, но мразеше да се напива и обикновено не го правеше. Жена му не обичаше, когато е пиян и той винаги й угаждаше. Затова фактът, че едвам виждаше чашата пред себе си, не го караше да се чувства никак доволен. Той беше един от най-добрите пиячи в града си, но от както се ожени се опитваше да се ограничава.
Не знаеше какво се беше случило днес, че да се налива толкова целенасочено. Веднага след като свърши работа в рудника взе колата и пропътува 200 мили до Ню Йорк. Всъщност нямаше представа, защо отиваше в Ню Йорк и дори се съпротивляваше, но всякаш някаква висша сила беше поела контрол над тялото му. Влезе в точно определен бар и, макар че беше от най-хубавите които бе виждал, се опита да си тръгне. Тялото му отново не го послуша. На бара видя мъж, немит и небръснат, който изглеждаше дори по-объркан от него.
Седна до него и веднага си поръча три бири. От там нататък двамата пиха какво ли не, но не си казаха нито дума. И сега, след стотина подобни, една текила го победи и той се сгромоляса на пода. мъжът до него се стресна, подскочи и изхвърча от бара като подгонен от стадо разгонени бикове. Точно преди да загуби съзнание, Джонатан имаше чувството, че чува някакъв отдалечен глас, който ясно каза: "Ха, казах ти че в по-късен стадий Уиски с фъстъци е небалансирано!"

- Хмм, трябва да го направим пак следващата Неделя. - Дяволът угрижено се обуваше пред една от картините в кабинета на Господ.
- Да. Ама този път си избери по-добър герой. Не е нужно да са в една страна, ще ги телепортираме. - Господ гледаше приятеля си с победоносно изражение.
- Американците не струват. - каза Дяволът и дръпна картината настрани. Зад нея се откри черен коридор. - До следващата неделя.
- До неделя. И да се научиш да играеш БарКрафт!
- Ха! - отвърна Дяволът и затръшна картината зад себе си. Господ допи уискито си, седна зад компютъра и отвори Хулите, за да провери дали някой е коментирал разказите му.

(за още - нещо приятно, законно и здравословно, от което не се пълнее.)