автор: hudognika

Огледала лъжливи по пътя постави
новото време за да скрие си срам.
Аз се лутам и викът ми в октави
се понася със екот като в Балкана голям.

Но лабиринтът не е планинска пътека
и не води до гордия връх засиял.
Той подтиска и унижава човека,
от достойнството сторва уродлив и зъл звяр.

Огледалата лъжливи красотата прославят.
И блъскайки виждам страховити неща-
палати и хора в доволство се давят,
а аз съм нестинарка на живота в пещта.

Но лабиринтът отново обърква ми пътя,
жаравата сменя със мрак на студа...
Заканвам се огледалата за болка да съдя,
а за пътя лъжовен да пледирам вина.

Вината пропита на лабиринта с играта
по хамелеонски трансформира ми свет.
И вижда доволен осъществена мечтата
съдията получил първокласен билет.

И огледалата лъжливи по пътя ми светят.
И новото време се хили без срам...
Вината с лъжата в лабиринта се срещат-
свидетели няма,ищецът е ням...