автор: hudognika

Водевилен спектакъл ни спретна епохата.
Лъжата направи персонаж обигран...,
а действието тъжно продава си стоката
сред хаос най-долен изгубил си срам.

Сцената страшна от чувства наситена
абсурдно представя ни скеч подир скеч.
И вихри се драма от живота написана,
човекът е станал жертвен агнец...

На този спектакъл край се не вижда,
всичко е символ в драматична игра.
И сенките тъжни водевилът насища
с действителност грешна и много беда.

И в нея се мятат душите гневливи,
но ответът не носи чакан финал.
Бездушните зрители с аплаузи мили
приветстват клоаката във водевил подивял.

И тръгват си весели персоните наши.
О,Боже, в играта няма скандал!...
Тове е експанзия на електоратните маси,
културата им прилича на изтъркан месал.

Но на този месал сивеят надеждите,
които поддържат им жив идеал...
Днес водевилът подари ги на грешните,
които си плащат да гледат им хал.