автор: azzurro

Писмо ти нося
от студа,
с кристално белият му почерк.
Четеш ли,
по блестящите висулки
и скриптящия от шепот сняг,
незаписаните бели букви
в заоблен шрифт,
и полегат рисунък?
Под бели изречения са къщите
и дълги удивителни комините.
Четеш ли?
Събужда те,
с пергелна чистота изваял
подпис по прозорците
писмото си студа...
Не знам там каза ли,
че те обича.
Но знам че ти разказа приказка!