автор: thebigplucky

Този поглед...
Беше почти като обяснение в любов.
И двете ти ръце – непротегнали се и непрегърнали ме -
усетих как ме обвиха.
И устните, които и дума не проговориха -
усетих върху своите.
И на тялото ти – всяка една загадъчна подробност –
докосна ме и ме стопли...

Наистина, беше почти любов.
Намирахме се – навсякъде – и без предварителни уговорки.
С лекота правехме всичко непозволено. И с волност -
без дори да и помислим за после.
И без сметките „без кръчмаря” -
всичко беше между нас и беше сторено
И без дори да се лъжем един друг,
че това щастие е възможно...

Да... Беше си почти любовна история...
А сега е една почти забравена любов...
Топъл спомен нахлува –
дори само за миг, когато някой вратата отвори,..
дори само мирис бегло да напомни за онези мигове греховни...
Май с този ми мерак ще ме заровят –
да те преживея – не стигна един живот -
твърде кратък бе... и твърде неспокоен...
Дори себе си спрях да залъгвам, че е било...
Прости, че не позволих онези думи да бъдат изговорени -
след тях щеше да е различно... и сложно...
Но сърцето си – не успях да спра... И сега – не мога...