автор: alida

Седем бели кокичета заранта ми поднесоха,

в седем и половина.
Още мрак е отвън, но аз пак съм момичето,
зад щанда във магазина.

Беловлас господин – мой клиент и приятел,
бе откъснал цветята в зори.
И нали романтик е, останал мечтател-
целуна ръката ми и се поклони.

Колко мило и пролетно, даже трогателно.
Нямах ваза, картонена чашка налях.
И безропотно и съзерцателно
букета оставих на моя тезгях.

...
Вече трети ден тия цветя
сбират хорски усмивки и погледи.
Споделени, щастливо четат се по тях-
сбъднати нечии пролети.

Тая мъничка хубост пред мене
занапомня за смисъл, за ново,
и за вяра напред, към бъдния ден
и за всичко родено отново.

Някък странно доброто
се възражда напролет
и окриля самия живот.
И политва нагоре с кокичия полет.
и достига до друго добро.