автор: rudin

Утринното слънце
грейна в мойта нива
и кълни от зрънце
ново цвете. Живо.

Весело затича
заю по чукари.
Пей оркестър птичи
в сънните дъбрави.

Нивата поена
моя е поезия –
римите поема
и разцъфва... фрезия.

Бавно, бавно тука
орната й бърна,
жадна за капчука,
радостта ми върна.

С приказката тая
искам да омая
теб и съкруша.

И съвсем накрая,
сякаш сме пред рая –
ти ми се засмя!