автор: hesperus

Мога да галя нежно тревата
и да се влюбвам изумрудено
в дивата мента или в земята,
докато хладина ме пробуди.

И да гоня щастлива вятъра,
ако в косите ми се развихри,
да съм влюбена лудо, вятърно,
докато той не притихне.

Или просто да мечтая небето,
докато над мен преминава
и до болка да размахвам крилете -
онези, дето ги нямам...