автор: ednaotvas

Спря
замръзнала
стрелката
към края
на кръга
на циферблата.
Сама
и онемяла,
остра,
пречупена.
Нецяла.
Показваше минутите
изтичащи.
Пронизваше до кръв
с чертата си
безкрая.
Сочеше нищото,
а бе свикнала с всичко.

Напукано е
стъклото,
като на каменна луна
окото,
взиращо се
неусмихнато
във нечий тъмен кратер.
Пресича приливите,
захранва отливите
и създава
пустота и безтегловност.

Студено става.

Спря времето
на моя часовник.