И сухите цветя са красиви -
късчета пролет, лято и есен...
синя метличина стръкче извива
до изтъкания в сърмено кестен,
до папура, до сухите житни треви
и пресъхнали розови страсти,
шипки в клонката с укротени бодли
над гергините, вече угаснали,
слънца от невени, тихо застинали
сред листата , от есен рисувани...
Тъжни сухи цветя, но красиви...
росата по изгрев сънуват.