автор: traveller

Обичам тези мигове, студените.
Студеното поти ме и понякога,
преди да съм се върнал в друго време,
в сегашното си топля сетивата.

И миг ми трябва само да съзра
как седнал съм в една предишна кръчма
и пия вино... в мътните стъкла
снежинките смутено се набръчкват.

И ставам тежък, плисвам се назад,
промъквам се из плъзналите улици -
там хората прегърнати вървят,
превърнали се в моите приумици...

Дочувам как премръзнали стъкла
под снежната прегръдка топло пукат,
просветва като ден пред мен нощта,
подритвам две висулки от улука,

побягвам като луд из този сняг,
пред къщите смълчани тихо спирам
и падам, но не ставам. На инат
снежинки закъснели си събирам,

подпалвам ги - да виждат и мълчат.
Щом паля, по жарта ще ме намерят -
поредния замръзнал непознат.
Последния, изгарял разтреперан.