автор: secret_rose

"Пустините са величави..."
vladun

Пепелта ми танцува - преситеност в огнено бяло
и носи в дъха си живота на хиляди стонове.
Аз съм кръгче студена вода, неведнъж прекипяла
по обратния път на кануто, понесло короната.
А по нея цъфтят безразсъдни цветята на пясъка
инкрустирани тихо от нежната длан на ваятеля.
И яйцето на изгрева, счупено в моите крясъци
влива капки отрова в безумния пробег на вятъра.

А го следвах... почти го достигнах, почти оживи ме.
И за него обвих светостта си в неведома дреха -
преболяно сукно, с избродирано истинско име.
Не човешка ръка. Тежки бивни по пътя към Мекка.
И подех като шепот стопения сън на девойка.
В бедуинската гръд се загнезди яйцето на мрака ми.
Запустя под снега Аспарухов строшената койка,
занемяла от песните, майка пустинна разплакали.