автор: nellnokia

Когато си отиваш ей така,
аз в стъпките ти лекичко се сгушвам,
но някак си след тази тишина
денят ме грабва, луд и непослушен...

И чудя се защо си се отбил,
защо отпиваш обичта на глътки,
защо света на две си поделил,
а крачиш сам по пътя неутъпкан?..

Дали и там, от другата страна
да се завърнеш, някой те очаква?..
Макар след теб да искам да летя -
аз виждам, че не бива да се случва...

Когато си отиваш ей така,
и в мислите си знаеш, че те чакам
аз грабвам тази наша тишина
моретата да разбунтувам в мрака

и да залея твоя двоен свят
и да измия всички недомлъвки...
...а може би те искам в друг живот,
затуй броя последните ти стъпки,

когато си отиваш ей така...
В усмивката ти тихо се стаявам,
прегръщам тази наша тишина -
последна глътка обич ти дарявам.