автор: ednaotvas

Живееш някъде
на устните ми по ръба...
Усещаш всеки дъх,
и всяка моя дума
през тебе преминава...
И странно е,
доскоро как не знаех,
че те има,
а сега
без теб не мога даже и за миг
света да си представя.

В очите ми живееш,
точно във зениците...
И виждам първо теб,
когато ги отворя
и светлината оцвети
отново с тебе ирисите ми,
на възел хващайки,
събирайки и впрягайки
всички познати и непознати времена.
А вечер пак със теб заспивам,
(нали си там),
с клепачите си меко те завивам
и пак обгърната,
в обятията ти сънувам
все за нас...

Живееш в мен...

В умът си те намирам...
А пръстите ти бродят
по косите и лицето ми...
Туптиш до болка нежно
на съкровено място,
точно
в сърцевината на сърцето ми...

И искам там да си завинаги,
защото
освежаваш и подхранваш
не просто дните ми,
не само прилив, слънце и луна си за мечтите ми...
Чрез теб намирам и усещам
как диша и трепти
захранван
и на пълни обороти
изворът,
от който
възниква, вае и кипи живота ми...