автор: iszaard

На Михаил Коевчинов

Пътувахме през Добруджа. След погребение. Но беше някак ведър хоризонтът. Държах ръкатата ти и искрено вярвах, че съм способна да ти дам надежда. Че имаме бъдеще. „Ако имаме дете, ще го изкласим”, ми каза, и заслушана в тихото бръмчене на колата се потопих в необозримото бъдеще пред нас. А ти ми сочеше сфуматото, обвило в нежна пелена хълмовете.
Пътувахме през Добруджа. След погребението на майка ти. „Мама Руси”, пише в телефона, който ми остави в наследство. Толкова много любов в две думи и безкрайна пустота след теб.
Преди години, твърде млада още за да нося отпечатъка на истинската болка, бях решила да издам стихосбирка. Тогава, „нагърбена” с около 50 –те си тогавашни поетични опити, се запътих към Ритуалната зала за разговор с тогавашния шеф на Съюза на писателите във Варна. Мислех си, че изкуството, пък и света само мен чакат. Разбира се, грешах.
Не помня първата ни среща. Нито погледите, които сме си разменили. Споменът дойде от теб години по-късно, когато влаковете ни спряха на една и съща гара и продължиха по един коловоз. Разказа ми, че тогава в този ден и в тази Ритуална зала си ме видял за първи път. Едно уплашено момиче, твърдо решено, че има талант. И ти наистина вярваше в мен. Повече от всички други. Упрекваше ме, че не пиша достатъчно. Че пилея времето си. Нараняваше чувството ми за свобода. Защото човек е най-свободен тъкмо в желанието и способността да твори?! Това си е запазена територия, светая светих на душата. Така беше и при теб.
Помня, че в една от последните ни нощи заедно, се качих в ателието ти. Страхувах се да спя сама. Успях да те стресна с присъствието си. Отпрати ме. Навярно защото там някъде в металните плочи, които дълбаеше внимателно и без да пестиш времето, ме бе открил повече. Бе намерил истинската мен с всичките ми лица. Дори онези, които аз самата не познавам.
Пътувахме през нивите край Варна. Три дни след погребението ти. И докато слушах тъжната музика, идваща от касетофона в колата, се загледах в сфуматото на света наоколо. Тогава осъзнах смисъла на последните ти думи към мен. Думи на творец към творец. Те за пореден път ми показаха как си ме възприемал през всичките години, в които бяхме и не бяхме заедно. Убедиха ме, че си вярвал на сто процента в това, че думите са моите четки и бои.