автор: secret_rose

Не знаеш, че те разпознах
по думите -
измъчените символи на нищото,
последния баланс,
преди зората
да съчетае в смислите
провиждане.
Не знаеш,
че зеленото море
преляло от очите ти
след бурята
извира с ненаситни цветове
(палитрата на тайната ми лудост)
когато се усмихваш на децата ми...
и пръстите ти
пеят по клавишите
най-пролетното на зората,
която в приказка
ще ти опиша...

И ти ще разпознаеш,
само в думите -
(измъчените символи на вярата)
единството
на тихото без(д)умие,
от световете ни
по-старо.