автор: Hunterszone

Публикувам първата глава от кратък роман, който завърших преди около година, но който все още подлежи на редакции. Досега в сайта съм публикувал единствено поезия, но ми е интересно да проследя отзивите ви по отношение на мой текст в проза. :)

1.

Студът беше сковал целия град. Кални локви, рехава мъгла, дъждовни капки, звукът от които отекваше при сблъсъка им с паважа. Беше мрачно и сиво. Мъжът седеше на леглото си и се опомняше от завладелия го дълбок сън, в който в продължение на една нощ бе пряк участник. След около пет минути стана и пое към банята, все още сънен. Отвъртя кранчето, събра шепи и наплиска с вода очите си. Вдигна поглед към огледалцето на стената и както всяка друга сутрин съзря онзи хладен и самоуверен поглед на хищник. Всъщност, искаше му се да бъде самоуверен. Напоследък бе станал някак измъчен. Избърса лицето си с кърпа и излезе.
Неофициален, но спретнат, той се качи в своя ,,Фолксваген’’ и потегли в посока към градската галерия. Беше художник, футурист, но не смяташе да се ограничава само в един стил. Беше човек на мига и отдаден на желанието. Той обаче се определяше просто като творец. Паркира на служебния паркинг, взе папката със скиците и на бърз ход се запъти към сградата. Минаваше 8:00. Показа входната си карта на охраната, подписа се и влезе безпрепятствено. Качи се на втория етаж и като зави вдясно, се озова пред цял раздел с картини, на табелката пред който пишеше ,,Стивън Портър’’. Тръгна по коридора и вървейки все направо, стигна до масивна черна врата с махагонова рамка и кожена облицовка. Влезе, трескаво започна да навива скъпия персийски килим, набра комбинацията на сейфа под него и постави папката във вътрешността му. Заключи го и върна килима на място. Излезе от стаята, увери се, че е заключил и пое по обратния път. На излизане се спря, взе си дълго кафе от машината и запали цигара. Когато допуши фаса, се качи в колата и потегли към ателието си. Пусна си музика, за да се разсее. Слушаше станция, по която звучаха хитове от началото на 90-те, повече от десетилетие назад. Харесваше му да слуша музика рано сутрин, чувстваше се някак по-жив, по-енергичен. Прекоси частта от центъра на града до покрайнините за по- малко от час. С течение на времето се бе научил да подбира маршрут, който му спестяваше време и нерви, защото задръстванията бяха ужасни.
Ателието се намираше недалеч от дома му. Помещаваше се в едно доста просторно мазе, чийто вход бе скрит от високи храсти. Слезе от колата и си проправи път между гъстата растителност. Извади ключа за катинара, той щракна и Стив влезе. Включи лампата в горния край на стълбището и заслиза. Долу имаше солидна стоманена врата. С усилие я отмести и пред него се разкри огромно помещение. Имаше площ от около 400-500 квадратни метра. Преди там се намираха мазетата на живеещите в кооперацията, но тъй като сградата бе необитаема от години, младият мъж ги беше купил на безценица и преустроил.
Запали осветлението и ателието се окъпа в неонова светлина, като тук-там лампите примигваха. И въпреки че имаше какво да се доизпипа, като цяло мястото бе истинска находка. По стените се забелязваха следи от влага и мухъл, но човек не можеше да се бори срещу природата в крайна сметка. В ателието имаше десетки стативи, палитри, четки, бои, пастели, тебешири, макетни ножчета и най-важното – десетки платна. Белите листове бяха свити на ролки и подредени прилежно в кашони, чакащи да бъдат претворени в истински шедьоври. На стативи бяха положени десетина творби, които вече бяха завършени. Стив работеше върху други две, на които беше отредено специално място и затова се намираха в центъра на залата. Около тях бяха наредени двадесетина свещи, чийто разтопен восък се беше стекъл по пода. Лондончанинът ги запали, загаси лампите и седна бърху един стол с лице към двете картини. В зелените му очи се четеше някакво умиление, с каквото е способна да гледа само майка на собствената си рожба. Четеше се чиста дестска обич и нежност. По страните му се стекоха сълзи.