автор: yova

разхвърляла съм ги по ъглите
вместо паяжини
и чакам търпеливо нещо да се улови

там където тишината е
стерилна и леко потъмняла
но не става за операциона
и за уют не става

само хаосът си е
намерил място върху масата
и търси ръцете ми да го подредя

все по-тънка е нишката
която ни свързва
и ако не са възлите
отдавна да е прекъсната

обезнервянето е странно състояние

чувстваш се като космонавт
открил млечния път и тръгнал
на дълга дълга разходка

спокойно връщам се
да си събера паяжините
не ставам за ловец
когато ме обстрелват