автор: osi4kata

Здравейте!

Ето ме отново. За тези, които не ме познават или са ме забравили - аз съм Бинчето.
Започнах да описвам своята история, когато бях петгодишна. С помощта на мама и на баба Мила.

Отдавна не съм си водила записки, но ще ви разкажа набързо какво ми се случи през последните три години.

Вече съм на 13, усещам как остарявам. Преди два месеца станах истинска жена. Ей, така - от раз. Първо се уплаших много, помислих че умирам, защото много ме заболя корема, но когато започна да ми тече кръв, разбрах че това е чисто новият ми месечен цикъл. Похвалих се на мама, тя ме погледна с прекрасните си очи и ме погали по косите. Нищо не каза.

Мама много се промени през последните години. Откакто емигрирахме, тя сякаш се стопи в себе си. Не, че вече не е хубава, но клюмна като цвете, което е присaдено в нова саксия, а не е полято. Ходи като сянка из къщи и съм сигурна, че плаче. Скрито някъде. Всяка вечер говори с баба Мила на скайп и се смее пресилено, и разказва пресилено весели истории, от които на мен ми става тъжно.

Тате и той не е същият. След като продаде всички имоти в България и прегърна баба Льонка на аерогарата (дядо Добри почина), сякаш несполуката го беляза по лицето. Тук не работи като адвокат. Не му признават дипломата. Признаха му само дипломата от техникума - среден, специален техник и я приравниха към трейд сертификат, демек колеж. Само че в НЗ колеж не звучи така гордо, както в България. И тате , както той се изразява, е деветата дупка на кавала. Работи в Сити Лайн, градския транспорт, като дизел-механик. И си "скъсва терлъка от бач" (цитирам). Прибира се жълт като лимон и си ляга, понякога без да вечеря. Спря цигарите, защото са много скъпи, а и тук никъде не се пуши.

Мама не работи. В тази държава не е легално да оставяш деца под 14 години сами в къщи. Догодина като навърша 14 и тя ще тръгне на работа. Сега ходи на курсове. Безплатно, докато аз съм на училище. Получава бенефит (социална помощ).

Аз вече съм в хай-скула (гимназията). За първа година. Имам много познати, но с никого не съм много близка. В НЗ децата не се събират след училище (или. ако се събират, мен не ме канят). Съседите в къщата отдясно имат син, който е по-голям от мен, а останалите са пенсионери. Много пенсионери има в този град. И всичките са активни, дори тези в инвалидни колички. Те и здравите са в колички :))Едни такива много смешни возила с по едно знаменце на задната броня. Татко ги нарича "ферарита". Та, пенсионерите, де... Навсякъде са. Пак тате обясняваше наскоро, че като ги срещне и очаква да запеят "Ний шъ станем милиони"...На английски :)))).

В училище едно момиче ме попита един ден дали имаме самолети в България. Побеснях и отговорих, че нямаме и че сме дошли до тук с плуване. Момичето със странните въпроси ме погледна тъпо и ми повярва. После Й обясних, че се шегувам и че всичко си имаме в България. Дори не живеем в дървени бараки, а в истински къщи. Този път тя ме изненада с доста интелигентен въпрос - защо тогава сме дошли тук. Аз не му мислих много и И отговорих, че точно аз дойдох, защото съм пътешественичка. Не изпаднах в обяснения как самата аз не знам защо по дяволите мама и тате дойдоха.

Тази година се записах да уча биология, математика, история, география, арт и разбира се, английски език. Първите две години, в препарейшъна (подготвително, между основно и средно училище) бях най-добрата ученичка в класа, нищо че ида от дъ муун. Тия неща, дето ги учехме по математика, аз ги бях учила в 3-ти клас. Може би, затова нямам приятели.... В България всички мразеха "кълвачите", явно и тук е същото.

НЗ е много уредена държава, с вълшебна природа и чисти улици. Улиците са чисти заради бриза. Бриз е местното название на ураган. Тук, според Питър Джаксън, живеят и хобитите. Едни мънички същества.

Другият месец от класа по география ще ходим на "кейвинг"("Г" накрая не се произнася, защото е прзнак на лоу едюкейшън) в една пещера в Уаитомо. Учителят каза, че там по стените има светещи червеи. Дали са като светулки? Ще видим...

Сега ще приключвам, защото мама иска да ходим до супера. Супермаркетите тук са основна икономическа сила, каза тате.

Хайде, чао, засега! Пак ще ви пиша...