Щастлива е държавата и нейният народ,
която има всички предпоставки за възход.
Какви условия са нужни тя да просперира,
а не че просперирала, да вдига гира!
Една от предпоставките е най-достойни лридери,
народът й да не играе ролята на зрители!
Единство на нарпод-управници на сто процента
и спазване на писано, невписано в конвента!
За всичкото това, любов е нужна към родината,
във отношенията да не се допуска зимата!
Къде сме ние? Често си задаваме въпроса.
За щастие готови ли сме да градим си моста?
Управниците се "обичат" като мишка с котка,
не осъзнават в океана, че в една сме лодка!
Народът, жалко, като папагала подражава
с което мина слага той под своята държава!
Говорехме, че камъкът тежи на свойто място.
Къде тежим пък ние днес, на никой не е ясно!
Тежим на себе си самите с дивата си злоба,
на опонентите, единствено желаем гроба!?
Но кой на друг копае гроб, във него пада сам,
а е печално, всички пче сме тръгнали на там!
Спасението ни е, ум да дойде ни в главата,
та на деца и внуци, друга да им е съдбата!