автор: Dimi

Тиранин си, днес!
Докато се наканя да лизна капката
изпод лъжицата на щастието, тя капна.
Знаеш ли, че имаш доста клонки за кастрене,
особено с неизпълнените желания?
Не давам ухо на дрънканиците ти –
балонът на всичко, което можеше да ми кажеш,
се продупчи в най-надутия ти живот
и замириса на лъжа с изтекъл срок на годност.
Надцених те, когато ми шиеше дрехи, ефирни като мараня,
когато ми слагаше шапка, за да ме скриеш от себе си.
Аз съм пред теб, виж ме,
поне веднъж ме виж, преди да наедрееш!
Наежил си се, наелектризирал косите си,
искаш да платя, че се любя с лятото напук на зимата.
Обичам един мъж,
докато крещя към нажеженото небе,
че не мога да се надживея и ритам ведрото му да се разлее.
Той ме скрива в шепи, да вървя обратно на стъпките му
назад и назад, да ме върне, откъдето ме взе назаем.
Ожулиха се чашите, изтриха се надписите,
превъртяха се сутрините, а ти, днес, не се наяде и напи!
Не надписвай, няма да платя!
Виж, и последният влак ме изпревари.
Спри, днес, почакай ме да си отдъхна,
да надраскам последната си мисъл,
остави ме да поседя, казват, че попарата
няма вкус по това време на годината,
дрънкат глупости! Не съм довършила реквиема ти,
не успях да прескоча луната, дори оградата,
не ми се смей, ти какво направи?
Дълго време не разбрах кой бе бременният, ти или аз,
и никога не успях да те наддумам.
Но стига, днес, ще перфорирам билета си и ще избягам.
Не души наоколо, не се изхвърляй да ме търсиш,
не се опитвай да ме надхитриш!
Сега ще си зашия обратно дъха
и дълго ще ходя, докато конецът свърши,
а с него и желанията ми и дяланата фигурка на сянката ми.
На едро ме купи, на дребно ме продаде.
Халал да ти е, със здраве се ежи!
Само още веднъж ще те попитам,
после се надувай колкото си искаш.
Вляво или вдясно е пътят за рая?