автор: zaltia

На баща ми

Потърсих в мислите баща си,
пристъпвайки до гроба тих.
Поисках малко да си поговорим,
но се оказа, че чувам само моят глас.
На кръста със цветя обвит,
некролога трудно подлепих.
Че вятърът се мъчеше да го откъсне-
не искаше да вижда името му,
върху този тъжен кръст.
След това свещичките запалих,
но вятърът побърза да ги загаси.
И пак опитах- даже се опарих,
но вятърът ми каза свойто- не.
Полях цветята, и ги пооправих,
тъжно виното на кръст прелях.
И чух гробарите да си говорят-
"Здраво седмицата тръгва,
днес- три старици, и едно дете".
Натъжи ме много купчината пръст,
струпана до малкото му гробче.
Още нищо не видяло от Света,
тъй рано миличкото си отива.
Погледнах с мъка към небето,
а от очите ми преливаха сълзи.