автор: musketar

Здравейте!

Аз съм Амеби Еугленов, директор на училището в село Див Папур. Иначе преподавам биология, а поради липса на кадри - и френски, пеене и трудово обучение. Все като нередовен учител. То, в днешно време, за да си учител, трябва да си бая нередовен! Времената са такива - трудни! Макар че, откакто съм се появил на бял свят, времената все са трудни.
Навремето, когато трябвало да ме кръщават, майка ми се съдрала от рев заради името. Но баща ми - мъж начетен и прозорлив - я срязъл: "Трай ма! Колкото е по-прост един организъм, толкова по-лесно оцелява!"
Има нещо вярно в приказката - просто, по-прост, най-прост, даскал! Щото ние, в образованието, колко експеримента сме преживяли, колко реформи - не ви е работа! И все оцеляваме! А кажете ми как оцеляваме, ако не сме прости и приспособими?
Въпросът с оцеляването, разбира се, е разнопосочен. Да вземем, например, днешните ученици. Не ученици, а талибани някакви! Днес нормален час може да се проведе само в присъствието на сини каски от ООН...
Или пък да вземем зимата. Отивам при кмета и викам: "Кмете, зима иде, в училището няма ни дърва, ни въглища. Как ще оцелеем до пролетта?"
Кметът вдига рамене: То, Амеби, вика, и пари никакви няма... камо ли пък за училището.
-Ама как, бе кмете,, викам. Нали уж образованието стана приоритет?
- Приоритет - дръжки! - отвръща ми кметът. - Уж си даскал, Амеби, пък не четеш зад събитията, така да се каже, не разбираш посланията. Защо, според теб махнаха Фандъкова от образованието и я направиха кмет?
- Откъде да знам?
- Посланието - обяснява ми кротко кметът - на бат Бойко е ясно. Никакъв фъндък за образованието, схвана ли?"
Абе схванах аз, ама иде зима. Люта при това! Ще си изпукаме за едното чудо от студ! И ние, простите и приспособими даскали, и талибаните, за които не ми е жал, ама без тях догодина ще останем без работа, и сините каски, дето ги няма, ама току-виж се сбъркали, та дошли.
Ей затова мислих, мислих и го измислих. Чистак ново гориво! Биогориво! Чудите се какво? Ами как какво - учебниците по биология. Хем горят, хем са био! Сега отивам да правя график кой месец на кои класове ще горим учебниците. Може и да не се сгреем много, ама все ще додрапаме до пролетта. Така де, ще оцеляваме или напротив?

АНТИРЕКЛАМА

Плаж. Море. Мъж плува, стига до плиткото, изправя се. Около него във водата плуват мазни петна. Мъжът загребва вода и започва да разтрива гърдите си. Приближава се жена му.
- Чакай, скъпи! Чакай да ти помогна! - Започва да разтърква вода по гърба му.
- А така - и гръбчето!..
- Хубаво втривай! - ръмжи мъжът. - Целият гръб! Ох...
Гърбът и гърдите му са черни и мазни. Той продължава да разтърква доволно с ръце.
Появява се лого: ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПЛАЖНИТЕ МАСЛА НА НЕФТОХИМ!


ВЪЗВИШЕНО

На масачика в заведение седят мъж и жена. Пред тях има някакви питиета. Мъжът чете вестник.

Жената: - Скъпи, това повече не може да продължава така!

Мъжът, безизразно: - Как?

Жената: Как?.. Меденият ни месец почти мина. И все едно и също! От леглото - в кръчмата, от кръчмата - в леглото! Не издържам вече! А и ти, мило, изобщо не си говориш с мен...

Мъж: Е, какъв е проблемът? Всичко ни е наред, ти си супер в леглото! Какво толкова има да говорим?

Жена: Ама това е животинско, бе, мило! Ами не може само секс! Аз искам да си говорим за възвишени неща! За театър, например...

Мъж: За театър?!...

Жена: За театър...

Мъж: За друго... не искаш ли?

Жена: Искам! За художници искам, за писатели искам, за изкуство искам...

Мъж, въздиша тежко и оставя вестника: Аха! Ми добре, мило! Ето, слушай внимателно сега! Слушаш ли?

Жена: Слушам...

Мъж: Начи аз сега отивам до тоалетната да пусна един Пикасо. И като се върна - край на тоя Лафазанов, ами директно правим Стайнбек и се прибираме, щото е крайно време за... Тургенев...