автор: zodiazmija

В мрака нещо изпращя. Вятър на светлината колелото завъртя така, че от блясък принцът примижа. От нищото изплува силуетът на жена.
Той стана - бе глава над влезлата висок.
- Денница е името ми, принце.
И се поклони, но не така, както бе свикнал да се кланят слуги, придворни, чужденци, а някак с дълбоко осъзната същност.
- Къде са дрехите? Камата? Веднага тук ги донеси!
- Ръждяса тя, а кожа на тази влага не стои. Изхвърлих всичко. Пък и ти израстна! Виж леглото - вече късо!
- Колко време спах? Никой ли не ме потърси?
- Кобипката сама се върна. Търсиха те и не те откриха. Помислиха те за умрял.
Гората е вълшебна! Само пред избран пътеката като ръка протяга земна към слънчев лъч в мрак и тишина.
- Странно говориш! Колко спах, кажи!
- Три години, принце.
- Глупости не ми се слушат! Донеси нещо да наметна и да си вървя, че царят ще се пита де се губя! Благодаря за грижата за мен! С какво да те даря като заслуга?
- Имам всичко, но ти си беден! Освен тази риза на гърба и медальона - знак наследен за родството ти с трона, изгуби всичко! За просяк си достоен или... да се учиш!
- Ти май не си с ума! Навярно взела си парите, скрити в ловния колан. Задръж ги! А сега ме проводи до пътеката, пък и по риза само, срам не срам, всички свикнали са да ги лъжа!
- Днес и парите не са същите! Пътеката сама ще се отвори, когато си готов и имаш отговори нови от народната любов.
Днес само скръб, тъга, страдание навън! Народът без душа витае. На чуждоземци е слуга. Грабят - с кораби изнасят твоята страна някъде далеч, зад океана. Над тази долина властва нищета!
Но от вечни времена вълшебни сили има и пазят памет в скалите, в дърветата, в пръстта, в животните, във вятъра и водопада, що жива прави водата на Балкана, в двата стража, в огъня, в страстта на моята душа, в твоята съдба за смисъла на любовта!
Законът е Едно!
Едно - един и ти да бъдеш, пътят ти зове!
Изслуша ме. Сега си тръгвам. Моят път не е твоят! Тих, неподвижен, сам да узрееш за нов живот - само от теб зависи! Прощавай, принце! С Богом!
И не излезе, а се разми в сумрака - искрици, заблестели в ято точици, издигнаха се към тавана.
Принцът сам остана.