автор: zodiazmija

      Чу кобилката как бясно тегли повод. Клонът изпращя. Освободена, стрелна се обратно, откъдето бе дошла. Останал сам, принцът се изправи и предпазливо, по спомена от слънчевия лъч насочи се към странната колибка.
      Лъхна тежък аромат. Килимът от треви и храсти поглъщаше шума от неговите стъпки. Тишината чак болеше и пулсираше в ушите. Бе явно притеснен, но не уплашен. Бе скитал често сам и срещал всякакви неща, но в такава тишина, в която собствен вик едва се чува, бе за първи път и хлъзгава бе вече от потта дръжката на ловната кама.
      Едва не падна, когато с длан докосна влажната стена.
      - Ъ-ъ-ъ-ъх! - простена тя и сякаш оживя. Раздвижи клони и листа. Цветове се в пъпки скриха. Цялата се завъртя и отвори процеп с мъждива светлина, подканяща навътре.
      С проблясваща кама в ръка той влезе. Видя легло, застлано с кожи, огнище с пламнали дърва. Над огъня - котле разнася аромат.
      Внезапно скръб нахлу в очите, в безгрижното сърце - сълза! Стон страдалски сгуши се в ушите на всичките безименни души, които аристократично, от скука някак бе вгорчил.
      Сега присъстваха мистично!
      Загуби сетива привични - колко плака, как припадна, кой в леглото нежно го зави!...
      Пробуди се здраво прегладнял, а няма час, откакто стана от пира голям след сутрешния лов.
      Бе спал цели три години.
      Царят син единствен не прежали и в мъки се спомина. Братовите му деца се бяха сбили за престола. Отслабена, в раздори страната бе лесно завладяна от чужденци, дошли с войска на кораби. Днес се разграбваше. Светът на Иуил, неговите братя и сестри слугуваха и страдаха разединени.
      На огъня котлето сега привличаше с невероятно вкусен аромат на прясно шиле, къкрещо в треви омайни. Огледа пак колибката до там, където трепкащата светлинка се губеше във мрак. Тогава чак се сети за камата и кожения си колан. Погледна се - не се позна!
      Загрубял във тяло, с боси стъпала, с наметка непозната от мека кожа на сърна. Ни ловният колан, нито кама! Умислен, седна на земята.