автор: poisonivi

Как да спра да виждам,как да си забраня…
Не искам да имам очи за това…
Слабост и безмерна сила ,
Преплитат се ,борят се вътре в мен..

Аз не искам да съм само наблюдател на това…вече…

Смешно ли е…нека…щом изглежда така…как искам…
Има ли още един забравен шлем и меч във скрина ..
За още една битка…за последната кауза…знам ли…

Толкова малко остана…незримо е..
Онова,което е като сапфир в прахта …
Потъпквана безброй пъти от тежките нозе…дори и моите…

Намерих..,открих…,видях…с очите си- моите!!!…
Не съм сама….!!! Знам къде отивам,но знам и защо…за пръв път!!
Не мога да спра,понеже вече знам и видях….сама..

Самата аз съм и врага….,който е…!!,
Но нежеланото,неочаквано проницание и себеотрицанието …
Бяха така безмилостни,за да не простя на себе си.,дори на себе си!!!!
Докато не да простя на всички и изцяло…