автор: atima_viva

До минус слезе крехката му трайност
и вече безразлично му се вижда
да чака пак попътната случайност -
на прилив див с водата да приижда.
Изсъхна и не може да говори -
озъбен, с тъмен обръч като дуло.
Над него е увиснала върбата
в очакване на чуло-недочуло.
Пресъхна му животецът. До дъно.
Потъна вдън живителната жилка.
Безводен дух в свърталището тъмно,
опрян в зида на своята горчилка.