автор: limonka

Дълго време бях НАЙ.
Най-добрата,
най-силната,
най-смелата.
Разбрах, че да си НАЙ
означава да си сам
защото никой не иска
с теб да се сравнява,
блясъкът ти заслепява
и нищо за другите не остава.
Постепенно започнах да ставам ПО.
По-добрата,
по-силната,
по-смелата…
Попадах все по-често
посредата
и неусетно
потъвах в блатото
на посредствеността и сивотата…
Вече не бях НАЙ,
не бях ПО,
не бях даже АЗ.
За да се намеря
трябваше
от думи да се създам…