автор: mig

Нощта е прибрала простора,
заспиват и птици, и хора.
Не спи само малкият Митко,
той гледа небето и пита.

- Луната защо не е цяла?
- Звездиците с нея играли
на топка; залепят я вече:
по малко парченце на вечер.

- А слънцето спи ли, къде е?
Защо само денем ни грее?
- Не спи, то далече отиде
и други дечица да види.

- Звездите защо тъй надничат?
- Теб търсят, нали те обичат!
Защо не спиш още се питат,
те искат в съня ти да литнат.

Нощта е прибрала простора,
заспиват и птици, и хора.
И Митко затваря очите
да чака съня и звездите.