Южният ветрец повява
и навред раззеленява.
Всичко тегли го навън –
буди се от зимен сън,
по градини и поля
ПРОЛЕТТА че е дошла!
* * *
С огнедишащата паст
знойно ЛЯТО е на власт!
Слънцето без жал припича
и към плажа всеки тича
или търси хладина
в сенчестата планина.
* * *
В жълтобагрена премяна
слиза бавно от балкана –
долу, в равнината, дето
са узрели плодовете.
И със своя фон чудесен
ни обгръща златна ЕСЕН!
* * *
Тихо сипе пухкав сняг.
Мраз сковал е вредом пак.
ЗИМА броди по земята,
но е леко на душата
и не плаши ни студът,
че ни топлиш, РОДЕН КЪТ!