автор: secret_rose

А разказах ли ти го края на онази приказка първа...
Май не съм, и не знаех че със него си тръгвам.

...

Май написах начало
и забравих за Бога.
И иконата бяла.
До където не мога.

От където започвам
и преди да се върна.
В малко черно отроче
вярата си обърнах.

Коленичих пред тебе
за Христовия залък.
(Без причастие - себе
като Юда е жалко.)

Като Юда е вярно.
По е вярно от куче.
В тази приказка харна
не можах да се случа.

Че ми беше и вяра,
и миро, и кандило.
И от новото в старо
яко дим си отивам.