Аз чаках да се сетите за мен
уви, но мисълта Ви ме избягна,
копнееха очите всеки ден
да Ви съзрат и бяхте моя тайна.
Но Вие ме отминахте съвсем
на други пристан търсейки утеха,
не мислейки си как живея аз
със свойта участ лоша и нелека.
И тъй дордето чаках ден след ден
и своето търпение изпитвах
допуснах изкушението в мен
и тъй нееднократно го опитвах.
Скандална беше младостта ми -
да,
и розата ми – други я обра!