Ще издухам пепелището на своята памет.
Със дъжд ще прегърна напъпила роза.
Тъгата си няма да турям за знаме
и може би, ще се върна към прозата...
Ще милна с ръка сочните устни...
Очите в очи безмълвие трият...
Всяка секунда е толкова вкусна...
Стомна ще станеш... да вдигна и пия...
Да викам в Тишината станах вещ...
но мога и да драскам по сърцето...
Ще дам и огън, на теб, жива свещ,
а после ще отлитна на небето...