автор: betina

Захапа ме внезапно и със хъс
синдромът на хроничната умора
и кръвното ми рипна. В ход чевръст
ситня в тълпата сред лабилни хора.

Лабилна ли? Шега... Корава съм -
мерилка за самара на живота.
Плета крака по стръмен калдаръм,
бера душа към Моята Голгота.
Сезоните препускат във алюр,
навъртат време, всъщност, мене мерят –
случайна - щрих в житейския контур,
насъщна - хляб, наречен за вечеря.
Поне да се порадвам на мига,
а той е върл – връхлита и отлита
и ме зарязва - пътник на брега,
къде отивам няма кой да питам...
Съвсем по женски, хитро за ръкав
го дръпнах, да се снимаме за спомен.
Аз – преходна, той вечен, миг лукав –
чудат тандем за приказ и за помен.

Мигът - плених, животът – отшумя.
Защо ли се усешам късметлийка?...

Ковели стълба в Горната земя,
за мен била... Нали съм куражлийка!