автор: GoranMalevski

Ще остана със теб, върху шепа разплакана есен.
Със последния лъч ще те милна нежно по бузата.
По нощите, за теб, ще пиша моите песни
и за теб ще прасна в коляно бостанска карпуза...

Ще остана със теб като щурче, като светулка.
Ще се боря със вятъра лятото да ми върне.
В очите ти тъжни, с обич, ще стапям шушулките.
Ще дадникна в душата ти. Мечтата да зърна...

Ще остана със теб... С всеки ред... Даже зад граница...
Нека в ранното утро слънце да си за мене!
Тази приказна есен със тебе - балсам е за раните
и кълна се пред Бога - няма да ми я вземат!!!