автор: GoranMalevski

Наречи ми тази нощ да запомня...
Ледено студено е вече сърцето.
Изтича се слънцето - спукана стомна.
Няма да спасиш в мене момчето...

Не се крия... Само се грея...
Твоите устни... Твоите длани...
От погледа влажен отново немея.
Нереалният сън, нека остане...

Колко е луд днес листопадът.
Наречи, ако можеш... ако не - замълчи...
Всяка думичка е толко изстрадана...
Палим свещи насън, а наяве мълчим...

Свири бризът над слънчеви чаши.
Дюли нейде във пазвата скри...
Тежка плитка и толкова "наше"
пак на моето рамо дими...

Звездна песен в нощта ни звучи...
Най - нежната... Жива магия...
Наречи, ако можеш... Ако не - замълчи...
Аз от твоите устни ще пия...